седмично, а спортът се утвърждава като начин на живот
Половината от българите между 15 и 69 г. са физически активни поне веднъж
месечно – най-високото ниво от 2019 г. насам.
Средната седмична честота на активност се е увеличила до 2 пъти седмично.
Хората правят разлика между физическите и спортните активности, като най-
често практикуваната активност е ходенето пеша, следвано от упражнения във
фитнес и пилатес.
Най-активни са младите до 29 г., студенти и хора с висше образование,
увеличава се активността и сред по-възрастните – 40- и 50-годишните.
София, 29 април 2025
За трета поредна година делът на българите, които спортуват редовно, продължава
да расте. Спортът и движението се утвърждават като неразделна част от живота на
българите не само за здраве, но и за баланс, психическо благосъстояние и социална
активност. Това показват данните от проучването за физическите навици на
българина – MultiSport Index на IPSOS България, проведено в края на 2024 г. по
поръчка на Бенефит Системс България.
През 2024 г. средната честота на физическа активност достига 2 пъти седмично,
спрямо 1.5 през предходната година. Проучването разкрива още, че над 1,2 милиона
българи спортуват поне веднъж седмично, а близо 2,2 милиона извършват
физическа активност поне веднъж месечно. Най-често избираната форма на
движение остава разходката, а популярност набират пилатесът и тренировките във
фитнес.
„Редовната физическа активност, когато е дозирана правилно, е една от най-
ефективните форми на превенция – не само за сърдечно-съдови заболявания, но и
за психическото и емоционално здраве. За да постигнем идеала „здрав дух в здраво
тяло”, се изисква баланс – ако той бъде нарушен, нито физическото, нито
психическото благополучие е възможно. Именно в баланса се крие ключът към
дългосрочно здраве и качество на живот.”, сподели проф. д-р Иво Петров,
медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към
Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център и член-кореспондент на
БАН.
Наблюдава се промяна и в профила на активните хора. Най-активните групи са
младите на възраст 15–29 г., студенти и хора с висше образование, граждани с над
средни доходи, живеещи в столицата и големите градове. Същевременно се
наблюдава ръст в активността и при по-възрастните – хората на възраст 40–59
години все по-често включват движение в ежедневието си. „Никога не е късно да
започнем да се движим и спортуваме. Поддържайки и изграждайки мускулатура, ние
можем да си помогнем да живеем по-дълго и пълноценно. Още повече личният
пример, който даваме на децата, е от изключително значение. Създаването на
спортуващи деца ще ни осигури здраво бъдеще.”, коментира д-р Райна Стоянова,
специалист по Ендокринология, болести на обмяната и диететика.
Все повече хора практикуват спорт не само за здраве, но и като начин за справяне
със стреса и подобряване на психическото състояние. 70% от работещите заявяват,
че изпитват стрес на работното си място. Най-честите методи за справяне включват
разходки, физическа активност, срещи с приятели, както и пасивна почивка
(гледане на телевизия, слушане на музика и др.).
Въпреки нарастващата роля на физическата активност и спорта в живота на
българите, основните бариери за движение остават недостигът на време и липсата
на интерес. През 2024 г. 37% от хората не спортуват или не са физически активни,
като почти половината от тях (48%) посочват липса на интерес като причина. Все
пак се отчита положителна тенденция – процентът на незаинтересованите намалява
спрямо 2023 г., когато те са били 63% от респондентите. За сметка на това нараства
делът на тези, които биха спортували, но посочват недостиг на време – от 39% през
2023 г. на 49% през 2024 г.
Използването на технологии за следене на активност (като крачкомери и фитнес
приложения) отбелязва лек спад. Делът на редовно спортуващите, които следват
хранителен режим, също намалява (от почти 60% през 2023 г. на 40% през 2024 г.).
Изследването показва и промяна в нагласите и възприятията на хората за спорт и
физическа активност – прави се разлика между физическите и спортните
активности. Докато физическата активност е асоциирана с положителни емоции като
„удоволствие”, „грижа за себе си” и „разтоварване”, то практикуването на
определени спортни дейности се възприема като по-ангажиращо, свързва се със
задължения и дисциплина, но и води до вътрешно удовлетворение, постижения и
награди. „Резултатите показват ясно развитие на културата на движение в България.
Спортът все повече се възприема не просто като задължение, а като удоволствие,
грижа за себе си и част от балансиран начин на живот. Това е изключително
позитивен знак, както за физическото, така и за психическото благосъстояние на
хората,” споделя Алиция Любенов, маркетинг мениджър на Бенефит Системс
България.
MultiSport Index 2024 отразява позитивна тенденция – спортът и движението
постепенно заемат централно място в живота на все повече българи. Това е знак за
нарастваща култура на грижа за здравето и благополучието у нас.
